Богдан Филов - отличен археолог и неуспял политик
На днешния ден можем да си спомним за Богдан Филов - видният български археолог, историк на изкуството и политик. Той е бил министър-председател на България в 58-то и 59-то държавно управление (1940-1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944 г.). Той е роден на 10 април 1883 година в Стара Загора, Източна Румелия по това време.
Богдан Филов заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на просвещението, където следва класическа лингвистика във Вюрцбург (1901 г.) и в Лайпциг (1902-1903 г.), както и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена незабавно като книга - прибавка на влиятелното немско списание Klio в Лайпциг.
Богдан Филов е академик, апетитен за учредител на професионалната археология и изкуствознание в България, с значими приноси в историята на античното и средновековно българско изкуство. Между 1910 и 1920 година е първият българин шеф на Народния археологически музей. По време на войните 1912-1913 и 1915-1918 година Богдан Филов подхваща научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и поморавието, в които разкрива и спасява монументи на културата, като си води и подробни дневници.
Филов е създател на редица тълкования, оказали въздействие върху българската тракология. През 1916 година той вкарва концепцията за тракийско изкуство, различаващо се от древногръцкото и скитското. По-късно развива предлаганата и от гръцки създатели теза за културните връзки сред траки и микенци, разглеждайки тракийските куполни гробници от IV-III век прочие Хр. като продължение на микенска традиция от бронзовата ера, изчезнала в Гърция. Макар и подложена на критика, теорията за архаичността на тракийската просвета продължава да заема централно място в българската тракология. Филов взе участие във всички интернационалните конгреси по византология.
За разлика от историка, политикът Богдан Филов не е по този начин сполучлив. С Указ на цар Борис III от 15 февруари 1940 г. Филов оглавява Министерския съвет. Сериозен триумф за държавното управление му е подписването на така наречен Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.
В качеството си на министър-председател Филов е вносител на Закона за отбрана на нацията, признат на 24 декември 1940 г. и съдържащ дискриминационни ограничения против евреите у нас. Малко по-късно към държавното управление е основано Комидарство по еврейските въпроси, което има за цел „ окончателното решение на еврейския въпрос “. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 11 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия, множеството от които умират. Тези области са били под юрисдикцията на Германия и не е могло да се противодейства на това. Те са дадени „ под краткотрайно българско ръководство “. Но у нас, след митинги на обществеността, плануваното депортиране на евреи с българско поданство е анулирано.
Като политик обаче Филов значително е виновен за включването на Царство България във Втората международна война на страната на нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с контракт, подписан от него във виенския замък " Белведере ", с което страната ни се причислява към Тристранния пакт.
На 13 декември същата година ръководеното от Филов държавно управление, под натиска на нацистка Германия, афишира така наречен " Символична война " на Съединени американски щати и Англия, която приключва с тежки въздушни удари на съдружниците над София и други градове през 1943 и 1944 година.
След гибелта на цар Борис III на 28 август 1943 година Богдан Филов, в качеството си на министър-председател, краткотрайно извършва функционалностите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 сепетмври същата година е определен от XXV Обисновено Народно заседание за регент в формирания Регентски съвет заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Назначаването му на този пост е жестоко неуважение на Търновската конституция, която изрично предписва, че Регентски съвет се избира само от Велико национално заседание, а не от нормално, т.е. „ изборът “ му е нелегитимен. Присъствието на член на царуващата династия (Кирил Преславски) също е в несъгласие с Търновската конституция. Богдан Филов се отдръпва от Регентския съвет на 7 септември, а публично подава оставка на идващия ден. Причината е, че при съставянето на последния кабинет на Царство България от константин Муравиев от представители на дотогавашната съпротива като изискване е сложено отдръпването на Филов като регент.
Няколко дни по-късно е задържан на Чамкория. На 21 септември е изпратен на тримесечни разпити в Съветския съюз дружно с останалите регенти и множеството министри. На 3 януари 1945 година Филов и останалите му сътрудници са върнати в България с трен и изправени пред Първи състав на Народиня съд, очакван още в проектопрограмата на Отечествения фронт от 1942 година. Осъден е и екзекутиран дружно с другите регенти, министри, депутати през нощта на 1 против 2 февруари 1945 година.
Цялото имущество на фамилията му е иззето, наложена му санкция от 5 милиона лв., а научните му титли са отнети. Името на професор Богдан Филов за дълги години е зачеркнато от научната и политическата сфера в България, неговите съчинения са неразрешени, укривани или унищожавани в библиотеките, в това число в Софийския университет. Стига се до това основните му приносни писания по археология и тракология да се цитират без име.
Филов е оправдан научно на сесия на Археологическия институт при Българска академия на науките едвам в края на март 1990 година (докладите от сесията не са обнародвани). Немного по-късно е възобновен и портретът на професор Богдан Филов в централната постройка на Българска академия на науките, в качеството му на някогашен ръководител на Академията. Присъдата на Народния съд е анулирана с Решение №172 на Върховния съд от 26 юни 1996 година.
Богдан Филов заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на просвещението, където следва класическа лингвистика във Вюрцбург (1901 г.) и в Лайпциг (1902-1903 г.), както и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена незабавно като книга - прибавка на влиятелното немско списание Klio в Лайпциг.
Богдан Филов е академик, апетитен за учредител на професионалната археология и изкуствознание в България, с значими приноси в историята на античното и средновековно българско изкуство. Между 1910 и 1920 година е първият българин шеф на Народния археологически музей. По време на войните 1912-1913 и 1915-1918 година Богдан Филов подхваща научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и поморавието, в които разкрива и спасява монументи на културата, като си води и подробни дневници.
Филов е създател на редица тълкования, оказали въздействие върху българската тракология. През 1916 година той вкарва концепцията за тракийско изкуство, различаващо се от древногръцкото и скитското. По-късно развива предлаганата и от гръцки създатели теза за културните връзки сред траки и микенци, разглеждайки тракийските куполни гробници от IV-III век прочие Хр. като продължение на микенска традиция от бронзовата ера, изчезнала в Гърция. Макар и подложена на критика, теорията за архаичността на тракийската просвета продължава да заема централно място в българската тракология. Филов взе участие във всички интернационалните конгреси по византология.
За разлика от историка, политикът Богдан Филов не е по този начин сполучлив. С Указ на цар Борис III от 15 февруари 1940 г. Филов оглавява Министерския съвет. Сериозен триумф за държавното управление му е подписването на така наречен Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.
В качеството си на министър-председател Филов е вносител на Закона за отбрана на нацията, признат на 24 декември 1940 г. и съдържащ дискриминационни ограничения против евреите у нас. Малко по-късно към държавното управление е основано Комидарство по еврейските въпроси, което има за цел „ окончателното решение на еврейския въпрос “. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 11 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия, множеството от които умират. Тези области са били под юрисдикцията на Германия и не е могло да се противодейства на това. Те са дадени „ под краткотрайно българско ръководство “. Но у нас, след митинги на обществеността, плануваното депортиране на евреи с българско поданство е анулирано.
Като политик обаче Филов значително е виновен за включването на Царство България във Втората международна война на страната на нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с контракт, подписан от него във виенския замък " Белведере ", с което страната ни се причислява към Тристранния пакт.
На 13 декември същата година ръководеното от Филов държавно управление, под натиска на нацистка Германия, афишира така наречен " Символична война " на Съединени американски щати и Англия, която приключва с тежки въздушни удари на съдружниците над София и други градове през 1943 и 1944 година.
След гибелта на цар Борис III на 28 август 1943 година Богдан Филов, в качеството си на министър-председател, краткотрайно извършва функционалностите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 сепетмври същата година е определен от XXV Обисновено Народно заседание за регент в формирания Регентски съвет заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Назначаването му на този пост е жестоко неуважение на Търновската конституция, която изрично предписва, че Регентски съвет се избира само от Велико национално заседание, а не от нормално, т.е. „ изборът “ му е нелегитимен. Присъствието на член на царуващата династия (Кирил Преславски) също е в несъгласие с Търновската конституция. Богдан Филов се отдръпва от Регентския съвет на 7 септември, а публично подава оставка на идващия ден. Причината е, че при съставянето на последния кабинет на Царство България от константин Муравиев от представители на дотогавашната съпротива като изискване е сложено отдръпването на Филов като регент.
Няколко дни по-късно е задържан на Чамкория. На 21 септември е изпратен на тримесечни разпити в Съветския съюз дружно с останалите регенти и множеството министри. На 3 януари 1945 година Филов и останалите му сътрудници са върнати в България с трен и изправени пред Първи състав на Народиня съд, очакван още в проектопрограмата на Отечествения фронт от 1942 година. Осъден е и екзекутиран дружно с другите регенти, министри, депутати през нощта на 1 против 2 февруари 1945 година.
Цялото имущество на фамилията му е иззето, наложена му санкция от 5 милиона лв., а научните му титли са отнети. Името на професор Богдан Филов за дълги години е зачеркнато от научната и политическата сфера в България, неговите съчинения са неразрешени, укривани или унищожавани в библиотеките, в това число в Софийския университет. Стига се до това основните му приносни писания по археология и тракология да се цитират без име.
Филов е оправдан научно на сесия на Археологическия институт при Българска академия на науките едвам в края на март 1990 година (докладите от сесията не са обнародвани). Немного по-късно е възобновен и портретът на професор Богдан Филов в централната постройка на Българска академия на науките, в качеството му на някогашен ръководител на Академията. Присъдата на Народния съд е анулирана с Решение №172 на Върховния съд от 26 юни 1996 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ